ОТКРОВЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТКРОВЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. 1. Пълно и съвършено ясно, обикн. внезапно и неочаквано откритие, разкриване на някаква истина, проникване в същността на нещо; прозрение. Изпитваше дълбоко вълнение, сякаш някакво откровение беше разкрило всичката красота на живота. Д. Димов, Т, 55. Внезапно наскочих на едно откритие, което досега не е идвало в главата ми и което ми светна като истинско откровение. Н. Попфилипов, РЛ, 102. Изведнъж ѝ дойде на ума тая колесница, и попа, и войниците, и дългия чер ковчег. И ужасно откровение озари ума ѝ сега. Ив. Вазов, Съч. VII, 114. "Имам сведения, че Приморският полк се възбунтувал по подстрекателството на Паничерски и Драндаревски.." За Муткурова и Стояновича, които не знаеха какво става в Северна България, това бе ненадейно откровение. С. Радев, ССБ II, 59.
2. Нещо, което разкрива, открива някаква истина, което прави нещо да бъде напълно, съвършено ясно, разбрано. На̀ ви мойта книга — тя е вам завет. / .. / Тя е откровенье, Божа благодат — / младий прави мъдър, а стария — млад. Ив. Вазов, Съч. I, 190. За него [Славейков] историята на Паисий е била цяло откровение. Б. Пенев, ИБВ, 61. Аз усещах и тук откровението на искрения поет и сърдечната изповед на великия страдалец. М. Кремен, РЯ, 524. Солунското пребиваване на Константин Величков бе едва ли не едно откровение за него. СбЦГМГ, 257. Аз не знаех и не подозирах тогава, че Йовков е посрещнал моя разказ като откровение за своите авторски задачи. Сб??СЕП, 431. И това проницание не рядко действува на читателя като едно малко откровение, човек почва да мисли и за критика като за автора на разказите. Ал. Балабанов, Р, 1927, бр. 242, 1.
3. Душевно състояние, предразполагащо към пълна искреност, към откровеност. Като не можеше да отдели поглед от сините нетрепващи очи, с едно откровение, което, без сам да знае защо се надгина в душата му, той каза: — Обичта към отечеството е била винаги за мен неизцелима язва, момко! Ст. Дичев, ЗС I, 214.
4. Откровено признание, разкриване на съкровени мисли и чувства пред някого. Тия мисли тежеха страшно на честната му душа и той реши да потърси облекчение в откровение, в благородна изповед. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 75-76. Теодора остана слисана от тия думи, прилични на едно откровение. Но, като помисли, тя се възмути. — Как, ти предлагаш престъпление? Убийство? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 123. Къню нямаше изтънчен литературен вкус,.., затова възприемаше всяка нейна дума непосредствено, като просто откровение на един измъчен човешки живот. А. Гуляшки, Л, 511.