ОТКРОВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКРОВЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на откровен; искреност. — Не е ясно кой е генерал и кой редник без война, гангстерчета — отвърна с наивна откровеност старият майор. Д. Вълев, З, 220. Лина с угодливия си глас как не се мъчеше да ми стане довереница.. Как не се опитваше да ме предразположи към откровеност. Бл. Димитрова, ПКС, 211. Дядо Цанков разказва по тоя случай — със свойствената му откровеност,.. — следнята във висша степен интересна сцена. С. Радев, ССБ I, 446. — Вие тълкувате моята откровеност неоткровено. Б. Балабанов, Избр. пр II, 72.