ОТКРОВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКРОВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; откровя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Книж. Разкривам, откривам, откроявам. Онова, що е необходимо за художника, то е знание за живота, разбиране на всичко, що съществува в света и въздействува на човешките чувства, и най-сетне владение на външните средства (езика напр.), в които явленията на нещата от живота на природата откровяват своя смисъл. П. П. Славейков, Събр. съч. VIII, 186. На старите съдържания той дава нов смисъл,.., който откровява модерния дух на поета. П. П. Славейков, събр. съч. VI (1), 50. откровявам се, откровя се страд.