ОТКРОЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТКРО̀ЙВАМ1, ‑аш, несв. (остар. и диал.); откроя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Откроявам. Двамата минаха малко преди полунощ по леда на реката, която само някъде към средата не бе замръзнала и откройваше широка тъмна ивица бързаща вода. П. Вежинов, ВР, 24. Малкият стоеше строг, решителен. Буков погледна джоба на панталона му — изпънатият плат откройваше малък колт. Д. Добревски, БКН, 128. Около залата е посадена трева. Тази мъничка трева със своята зеленина откройва залата. М. Яворски, ЕСВ, 150. Старата котка лежи до краката на бащата, а огънят откройва в дрезгавината неговото изпито, беловласо лице. К, 1927, бр. 102, 3. откройвам се, откроя се страд.
ОТКРО̀ЙВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); откроя̀ се св., непрех. Откроявам се. Пустите още ниви ясно се откройваха пред нея с редкия крушак из тях, с обраслите слогове. Ил. Волен, НС, 36. Звездите се откройват по-ясни и студени. Л. Стоянов, Х, 51. От юг се откройваше силуета на друг кораб. Д. Добревски, БИ, 37. А сред шума на напрегнатия труд се откройваха още по-зловещо арнаутските крясъци — неразбрани, ликуващи. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 134.