ОТКУП —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТКУП м. 1. Пари, които се дават за освобождаване от плен, робство и др. В двора у дядо Дончови влязоха бавно, спокойно и някак тържествено тримата първенци на селото: кметът, дядо Кътю настоятелят и Петър бирникът, които носиха откуп на Ехтем бея. Зл. Чолакова, БК, 57-58. Подшушнато било на Кара Фейзи, че това [убийството] е Юмерова работа. Разлютен, той поискал от Драва голям откуп в жълтици и барут. Н. Ферманджиев, РХ, 151. — Откуп ли е искал от тебе тоя Момчил, сестро? Да си му дала, да не си пестила нищо — рече Теодосий и я помилва по косата. Елена вдигна главата си. Очите ѝ блестяха гордо. Ст. Загорчинов, ДП, 283.

2. Откупване с пари. — Да сторим мир, бели царю, каза той. Щото искате за откуп, сичко ви давам, отговори Святослав. Е. Мутева, РБЦ (превод), 182-183. Откуп от робство.

◊ Вземам / взема на откуп. Разг. Разпореждам се с нещо обществено така, както желая, като че ли е моя собственост. А зад гърба му се сипеха: "Властолюбец, кариерист, негодник! По два-три пъти ходи всяка година в чужбина, като че ли взел на откуп Европа!" Ст. Даскалов, ЕС, 348.