ОТКУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; отку̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Откупувам. По-късно захванаха да откупват имотите, обявени на търг за неплатени данъци и ги връщаха на стопаните им. Н. Тихолов, ДКД, 147. Богатите откупват гроба завинаги. Ал. Гетман, ВС, 102. Виждала ли си такъв, властител някакъв мощен, силен, който и скъп дар на манастира струва, и литургии откупва,.., а грехът — никой не знае какъв е. П. Константинов, ПИГ, 51. Ранената сърна продължаваше да ме гледа все така кротко, безпомощно и сълзите ѝ се ронеха, капеха — също като у човек.. Откупвам я за мене си. Още сега я отнасям в село с един-двамина от викачите. Д. Калфов, Избр. разк., 36. Завинаги ще стихнеш ти, отрудено сърце! / Спри! Ти туптя достатъчно! / Нищо не откупва твойте удари! / За въздишки недостойна е земята. П. Пенев, Стр., 108. откупвам се, откупя се страд. и възвр. От неговата алчност се възползували българите, за да се откупват. Зл. Чолакова, БК, 127.