ОТКУПВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКУПВА̀Ч м. Остар. В миналото — човек, който откупва, откупува или е откупил нещо. Един еничарски род за десетина поколения не е успял да натрупа имане, да изкара барем един везир, ако не пет-шестима дефдердари или откупвачи на митото. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 128. Раковски излиза

от затвора с яростна омраза против чорбаджийството. Макар след това, като адвокат в Цариград и откупвач на данъци, да е можал да забогатее, неговото лично положение на буржоа не го е склонило на компромис с чорбаджийството. Г. Бакалов, Избр. пр, 153.