ОТКЪДЀТО

ОТКЪДЀТО нареч.-съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място, което пояснява обстоятелственото пояснение в главното изречение; от страна на, от посока на, от, откъдето, отдето. После погледна натам, откъдето си беше отишъл последен Йордан, като че ли му изпращаше последен привет и сложи последната пачка патрони в пушката си. Кр. Велков, СБ, 131. Най-често се отбиваше в първата колиба, откъдето дочуваше гласове, и оставаше там с последните гости. С. Северняк, ИРЕ, 100. Вълкът пусна врата на своята жертва.. След това изтърси козината си и с ловки, пъргави стъпки,.., спокойно се отправи нагоре към скалите, откъдето идваше блеенето на осиротелите женски. Н. Хайтов, ПГ, 60. Младите отиват там, откъдето се връщат старите. Погов.

Списък на думите по буква