ОТКЪДЕТО —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТКЪДЀТО нареч.-съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място, което пояснява обстоятелственото пояснение в главното изречение; от страна на, от посока на, от, откъдето, отдето. После погледна натам, откъдето си беше отишъл последен Йордан, като че ли му изпращаше последен привет и сложи последната пачка патрони в пушката си. Кр. Велков, СБ, 131. Най-често се отбиваше в първата колиба, откъдето дочуваше гласове, и оставаше там с последните гости. С. Северняк, ИРЕ, 100. Вълкът пусна врата на своята жертва.. След това изтърси козината си и с ловки, пъргави стъпки,.., спокойно се отправи нагоре към скалите, откъдето идваше блеенето на осиротелите женски. Н. Хайтов, ПГ, 60. Младите отиват там, откъдето се връщат старите. Погов.