ОТКЪРТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТКЪ̀РТВАМ, ‑аш, несв.; откъ̀ртя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Отчупвам, отделям късчета, парчета, частици от повърхността на нещо; изкъртвам. Острата брадва отскачаше от якото дърво, като откъртваше тресчици. К. Петканов, ОБ, 56. Една жилава ръка здраво стискаше длетото, върху което се сипеха удар след удар. Острието откъртваше едно съвсем малко парченце, връщаше се малко назад, за да се забие отново в твърдия гранит. П. Проданов, С, 130. — Ихуу! — провикваше се младеж, скачаше, въртеше се в кръг, па замахваше с такава сила, че откъртваше цели буци от засушената пръст. Кр. Григоров, ОНУ, 156.
2. Отделям, измествам, отчупвам със сила нещо здраво прикрепено; изкъртвам. Слугите и во̀йните, които бяха останали верни на царя си, се притекоха още при първия вик, когато уплашеният цар ревна от болка.. И кога откъртиха с тежки удари на топор вратите, между тях и подкупените се завърза кървава борба. Н. Райнов, ВДБ, 153-154. Стената е кирпичена над зида. Ще пробием дупка! Един кирпич като откъртим, подире е лесно! Д. Марчевски, ДВ, 137. Но Самсон, като се събуди посред нощ и доде при градските врата и ги намери заключени, откърти ги и, като ги задигна на гърб, занесе ги на върха на ближната гора. Н. Михайловски, ССИ (превод), 48. Третата атака на миньорите от обект "Орлите" откърти най-сетне скалистата преграда, която разделяше двете бригади. Т. Монов, СН, 256. От Карелския провлак старите руски каменоделци са откъртили и издялали гранитен монолит на Александровската колона. А. Каралийчев, С, 129. Но една сутрин, когато Величка пуснала биволицата да я изпраща с говедата, краставата чернокожа се облегнала да се чеше на подпората, откъртила я и... изтрещял навесът, че и половината обор край него. Г. Караславов, Избр. съч. I, 200-201.
3. Прен. Разг. С усилие правя да се отделят, да излязат от дълбоко, изваждам, изкарвам отвътре от гърдите обикн. храчки, кашлица, въздух; изкъртвам. Не откъртвам храчки, а кашлям сухо.
4. Прен. В съчет. с въздишка, стон и под. Изпускам от дълбоко, от много навътре, като израз на силни чувства; изкъртвам. Пое дълбоко въздух и откърти от гърдите си тежка, продължителна въздишка. К. Петканов, ЗлЗ, 82-83. От време на време си мислеше, че е мъртва, и след като откъртеше тежка въздишка, пак започваше да вярва, че е още жива. Ст. Даскалов, СЛ, 511.
5. Прен. Получавам нещо с хитрост, без да съм вложил труд, без да ми се полага. На ти един лев, ама няма да го колиш. Баба Стона взема лева и пуща петела. На другия ден вижда, че иде момичето, хваща пак петела и грабва ножа. И пак откъртва един лев. Й. Йовков, Разк. III, 35. откъртвам се, откъртя се страд.
ОТКЪ̀РТВАМ СЕ несв.; откъ̀ртя се св., непрех. 1. Отделям се, отчупвам се със сила от нещо, към което съм здраво прикрепен, скрепен като негова част. Вратата се откъртва с трясък. // За дърво, стълб, скала и под. — изтръгвам се, отделям се от мястото, където съм здраво закрепен, забит. Остри камъни ли бяха, твърди или ронливи буци пръст,.. — все едно, само миг и тия неопределени опори се разклащаха, откъртваха се и политаха надолу. Ст. Дичев, ЗС I, 171. По нявга само / открътва се скала от висини, / и хвърля се в морето — да притисне, / да укроти немирните вълни. К. Христов, Избр. ст, 113. За да се откръти долнето стъкло, трябва да се окачи за него доста тежко нещо. Н. Геров, ИФ, 182.
2. За храчки, кашлица — отделям се, излизам дълбоко от гърдите. Кашлицата му се откъртва с усилие.
3. Прен. Разг. За въздишка, стон — отделям се, откъсвам се с мъка. Излизаш навън и от гърдите ти се откъртва искрена въздишка на облекчение. С. Северняк, ОНК, 240. Миньорите поемат жадно въздух, / прозрачен, напоен със ведрина. / Издън гърди им се откъртва въздих. Бл. Димитрова, Л, 126.
◊ Откъртвам / откъртя го. Разг. Заспивам, спя много дълбоко. — Една неделя следобед бях го откъртил... — Какво го бяхте...? — изумен попита дяволът. — Бях го... бях заспал де. О, 1878, кн. 2, 38. Ако не се бях събудил,.., щях да го откъртя чак до сутринта, така ме беше превзела умората. К. Георгиев, ВБ, 53. Откъртвам / откъртя зъбите на вълка. Разг. Обезвредявам врага си.