ОТКЪРШЛЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКЪ̀РШЛЕК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. Отломък. Малки откършлеци от камъние и руди, извадени из земята, кат ся разтълкуваха, изкараха наяве наука геология и рударство. Й. Груев, СП (превод), 85. Скоро морето са покрило с трупове, които плували посред откършлеците на лопати и корабни носове. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 188. ^● Обр. Откършлек от тази старобългарска литература между западните славяни.., който по особена историческа съдбина бива захвърлен през ХVI век във Франция, е Реймското

евангелие. Б. Ангелов, ЛС, 168. Гръм... И на откършлеци в покоя / сетен ек отрони се едвам: / — Няма... никога... да се предам! Бл. Димитрова, Л, 296.