ОТКЪС —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТКЪС м. 1. Отделна, обособена, обикн. неголяма част от нещо (литературно или музикално произведение или някакъв процес, действие и под.); откъслек. Продължи да се рови, изваждаше ту една книга, ту друга, прелистваше ги набързо, като че ли търсеше някакъв откъс или правеше справка. А. Гуляшки, ЗВ, 109. После зачете откъс от роман един белокос, дебеличък писател, който така ръкомахаше и викаше, че Калина се развесели. Т. Монов, СН, 178. По отсрещния стръмен рид няколко души предпазливо се катерят, познаваше се по говора, който на откъси долиташе до нас. П. Михайлов, МП, 44. Нямаше търпение да изчака — да научи истината на откъси, както правеше винаги, когато той упорствуваше да я каже наведнъж. Т. Харманджиев, Р, 28.

2. Парче, къс от нещо. В "чилик" участвуват двама състезатели с една дълга пръчка и с един десетинасантиметров откъс от по-дебела пръчка, заострен в двата края. Д. Казасов, ВП, 37. Понеже момчето беше тръгнало от Белер съвсем ненадейно, без премяна,..; понеже и Марийка такожде беше, по известна причина, много бедно облечена всякога, то хората били ге зели за просяци. Те им принесли малко хляб; младата девойка била приела едни откъс за момчето, което било гладно. М. Балабанов, ДБ (превод), 118-119. Сетне нагласихме нещо като шкафче и там наредихме парчета от желязо, откъси от различни скали. Кр. Григоров, Р, 79-80.