ОТКЪСНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКЪ̀СНАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от откъсна като прил. 1. Отделен, изолиран. И пак замръзна в предишната неподвижност, откъснат и чужд на всичко. М. Грубешлиева, ПИУ, 196. Донякъде той [Събо] следи песните на болярите .. после престана да ги чува, или изведнъж идваше до ухото му някоя откъсната дума, някое юнашко име. Ст. Загорчинов, ДП, 135. Експедиция заминаваше до откъснатите райони на страната.

2. Откъслечен. Разговорът се начена с откъснати фрази, които нямаха нищо общо с целта на посещението. Ал. Константинов, Съч. I, 273. Някъде под него палавият вятър донесе до слуха му откъснат човешки говор. Кр. Велков, СБ, 55. Цигулката шепне и стене уморено, / дайрето сребристо звъни, / .. / и глухо сред залата плътно задимена / откъсната нота звучи. Хр. Смирненски, Съч. I, 16. Шушукат си [професорите] в купчинки сбрани тамо, / откъснати слова се чуват само. Ем. Попдимитров, СР, 74.