ОТКЪ̀СО

ОТКЪ̀СО нареч. Разг. 1. Изкъсо. Кирил хвана откъсо юздата на коня, изведе го на улицата, метна се пъргаво на седалището до баща си, взе от ръцете му поводите, леко подвикна: — Хайде, Алчо! Т. Харманджиев, КВ, 173.

2. Прен. С много големи изисквания, строго; изкъсо. Ти я [Нонка] дръж по-откъсо, че ако чуя някоя дума, главата ти ще откъсна. И. Петров, НЛ, 25. — За работниците човек е Братовчеда, само че много откъсо натиска на плана. В. Ченков, ЗХ, 32.

◊ Държа откъсо <юздите (повода) на> някого. Разг. Отнасям се строго към някого, като не му позволявам да прави каквото си иска, да своеволничи. Баща му продължаваше да се отнася към него строго, с каквото можеше и додето му стигаше ръка.. той държеше откъсо повода на сина си. Т. Харманджиев, КВ, 28. Режа откъсо. Разг. Говоря кратко и за най-същественото. Хващам откъсо <юздите> някого. Разг. Успявам да подчиня напълно на волята си някого, като не му позволявам да прави каквото си иска, да своеволничи. Трябва да хвана откъсо този своеволен човек.

Списък на думите по буква