ОТЛЕЖАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛЕЖА̀Л, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от отлежа като прил. Който е престоял определено време и е придобил необходимите качества, свойства. Барманът заяви, че няма нищо против и много му е драго да стори такава услуга, щото печеното ягне пие отлежало вино и прави оборот. Черемухин, ПД, 61. Дюкянчето беше почти празно — .. Виснеше тежка, хаплива миризма на отлежало дърво, стърготини и орехова шума. Д. Спространов, С, 64. Първата ѝ грижа беше градинката, която тя [Елка] прекопа отново, посипа я с отлежал тор и скоро там зазеленяха цветя. Г. Райчев, Избр. съч. I, 118-119. Две момчета държаха кожата разпъната, а зад тях се трупаха момичета с букети от иглика, жени с пълни кратуни отлежала медовина за уморените и ожаднели ловци. Н. Хайтов, Л, 63.