ОТЛЕПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛЀПВАМ, ‑аш, несв.; отлепя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Отделям нещо, залепено към нещо друго; разлепвам. Противоп. залепвам. Султана бавно, упорито размотаваше и отлепваше от засъхналата кръв дългата превръзка. Д. Талев, ЖС, 456. Ноще стените на килиите хващаха тънка ледена кора и на сутринта ние трябваше да отлепваме от леда окачените на пирони дрехи. Ем. Манов, ПЯ, 102. Най-сетне чайникът завря, поставиха плика над па̀рата, отлепиха го. П. Спасов, ХлХ, 198. Ние напразно се мъчехме да отлепим станиола от някакави оранжеви и зелени халви. Т. Кюранов, АП, 49.

2. Прен. Обикн. с предл. от и др. същ. Отделям някого или нещо, плътно допряно, притиснато до друго нещо. Григор не отлепи гръб от скалата, докато не видя две светли петна, които бързаха към него. Т. Монов, СЧ, 10. Едва отлепвах от калта наедрелите си нозе, премръзнали в мокрите бо‑

туши, но вървях радостно след Максим, напрягах всички сили да не изоставам. П. Славински, ПЩ, 383. Борис отвори очи, а оня го гледаше със зъл, все тъй надменен поглед. И отлепи стиснатите си сега устни: — Знайш ли защо не ти тегля един? Д. Талев, И, 187. Не видях никакви познати и се облегнах на оградата.. Отлепих гърба си от оградата и не казах нищо. Ст. Христозова, ТВ, 100. — Аргир отлепи клепки. Д. Вълев, З, 34.

3. Прен. Разг. Прех. и с непряко доп. Обикн. в съчет. с плесница, шамар. Удрям, зашлевявам, залепвам. Я му отлепи един шамар! отлепвам се, отлепя се страд.

ОТЛЀПВАМ СЕ несв.; отлепя̀ се св., непрех. 1. Отделям се от нещо, към което съм залепен. Ризата му едва се отлепва от потния гръб.

2. За уста, очи — отварям се. Клепките ми с мъка се отлепиха след краткотрайния сън.

3. Разг. С предл. от. Отделям се от някого, с когото плътно съм вървял, който неотклонно ме следва навсякъде. Накрая този нахален човек се отлепи от мен и аз продължих сама до вкъщи.

4. Разг. С предл. от. Отделям се, отстранявам се от нещо, при което съм застанал близко и продължително съм се задържал там, обикн. поради това, че то силно е привличало вниманието ми. Най-после той се отлепи от видеото.

◊ Отлепвам / отлепя език. Разг. Проговорвам. Отлепвам / отлепя поглед (очи) от някого или нещо. Разг. Преставам да гледам продължително и втренчено в някого или нещо, което силно привлича вниманието ми. Петър Дачев, отлепи очи през прозореца и пусна тънкия си глас, сякаш някой изопна в стаята звънтяща жица. Д. Вълев, З, 159.