ОТЛЕПЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛЀПЯМ, ‑яш, несв.(разг.); отлепя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Отлепвам. — Защо беше тая комедия? — рече той,.. — Каква комедия? — погледна го бързо Левски, който отлепяше мустаците си. Ст. Дичев, ЗС II, 577. — По зениците се познава умрял човек! — казва тя и отлепя клепачите му. Бл. Димитрова, Лав., 286. Едно босо момче караше алашата — тежък бял кон, който напрегнат, с огънат гръбнак, едва пристъпваше около келявото, като на всяка крачка подмяташе предницата си, като че с мъка отлепяше краката си от земята. Й. Йовков, ЧКГ, 55. Отлепям плика с нетърпение. отлепям се, отлепя се страд.

ОТЛЀПЯМ СЕ несв.( разг.); отлепя̀ се св., непрех. Отлепвам се. Няма да я прогони, нищо че така криви лице, когато старата превръзка се отлепя от раната. Д. Мантов, ХК, 18. Той сега се изправяше, тромавите му крака тъй сепнато се отлепяха от земята, като че по нея има разгорена жар. Д. Немиров, Б, 26. Наднича през прозорчето и за свой ужас вижда вързан мъж по риза и елек, с клюмнала на гърдите, като че отсечена глава. Отлепя се мигом от прозореца и се шмугва в елшака. Н. Хайтов, ШГ, 131. Развикал се човекът, събудил и Хаджията, дърпали, надигали, а той, проклетникът, замръзнал на леда и не се отлепя. Чудомир, Избр. пр, 20. Корабът бавно се отлепяше от каменния пристан. Ст. Сивриев, ПВ, 95. Правеше ми впечатление, че през тези дни хората вървяха малко небрежно,.. И самолетите дори се приземяваха или се отлепяха небрежно от бетонните писти на летището. Й. Радичков, СР, 234.