ОТЛИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛЍТАМ, ‑аш, несв.; отлетя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. отлетя̀л, ‑а, ‑о, мн. отлетѐли, св., непрех. 1. За птица, насекомо и др. — с летене напускам дадено място, отивам някъде; излитам. Когато слънцето се издигаше.. и ръката на слепия отмалееше, струните на тамбурата издъхваха. Тогава птиците отлитаха, а зверовете тръгваха по лов. А. Каралийчев, ПС III, 74. Наесен лястовичките отлитат в толите страни. Св. Минков, СЦ (превод), 71. Бъбриви врабци спираха на орляци и след кратки съвещания отлитаха шумно нанякъде. Г. Караславов, Тат., 130. Жерави дълги редици / с писък отлитат на юг. Елин Пелин, ПБ, 73. // За самолет и под. — отделям се, издигам се от някакво място от земята, за да тръгна на път, насочвам се с летене нанякъде. Едни самолети кацват, други отлитат. △ Самолетът отлетя за Бомбай. // За човек — тръгвам на път, заминавам за някъде със самолет.

2. Прен. Тръгвам отнякъде, отправям се нанякъде с голяма скорост. През това време част от охраната бе отлетяла с три запасни коня към латеранската школа, за да посрещне канартикин Хръсате и неговите двамина другари. Й. Вълчев, СКН, 303. Той повика немски войски в София за тия свои цели, а аз отлетях към фронта да спасявам България от външни и вътрешни врагове. Ал. Стамболийски, ДС, 13. Ти виждаш, как през дните като сянка по стъпките ти бродя аз, а нощем / очите ми не знаят що е сън... Тогава яхвам коня и отлитам / в горите — тъй ще е и тази нощ. Г. Райчев, ЕЦ, 65.

3. Прен. За време или период от време — преминавам бързо, неусетно. Това са празни мисли и когато времето е отлетяло, едва ли има някаква полза да се връща към тях! Съвр., 1975, кн. 2, 15. Свършило се бе с детинството му отлетяло бе далеч и безвъзвратно. П. Вежинов, ЗЧР, 96.