ОТЛИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който в много висока степен притежава някакви ценни качества. Домакинът поглежда доверчиво бъдещия си зет,.. и продължава разпита си с предишната сериозност: .. Той [Власаки] е сигурно мъж на леля ви? — Да, отличен човек. Св. Минков, РТК, 99-100. Славе, отличният другар, смелият революционер, човекът с голямото сърце, което милееше не само за поробените си братя,.. И как свърши — живя като светец и умря като герой. Д. Спространов, С, 109-110.

2. Който е много, изключително опитен, изкусен в своята работа, който върши с голямо умение онова, което се изисква от него. Митко беше отличен скиор. Неговите ски не бяха купешки — баща му ги направи саморъчно, ала все пак той летеше като хала с тях по стръмния Бакойски баир и надминаваше всички. М. Марчевски, МП, 174.

Жаждата за знание бе го направила отличен войник в казрамата. М. Гръбчева, ВИН, 265. Отличен познавач на езика. △ Отличен производственик. Отличен спортист. Отличен ученик.

3. Който е с най-високата степен в система за оценяване. Той вложи всичката си енергия и направи всичко, което можеше да направи един човек с отлична диплома в ръка,.., за да постъпи на служба. ЕП, 179. Завърших института с отличен успех. △ Отлична оценка.

4. За предмети — който има ценни положителни качества, свойства; хубав, подходящ. Противоп. лош. Великолепните му черкви, отличните правителствени общински здания,.., сички тия са за неописване. Ил. Блъсков, ДБ, 46. Отлична квартира. Отлично вино. // Много добър, много подходящ, уместен. Отличен случай. Отличен съвет. Отлична идея. Отлично решение.

5. Който отговаря на определени изисквания, който е такъв, какъвто трябва да бъде. Противоп. лош. Той изглежда замислен и печален, но това не ще да е съвсем искрено, защото всъщност той се радва на добро настроение и отлично здраве. Й. Йовков, ПК, 49. Главните усилия ще бъдат насочени към това да се постигне висока производителност на труда и отлично качество на платовете. ВН, 1958, бр. 1997, 1. Отлична видимост.

6. Който е съобразен с нормите, изискванията на обществото. Адам ги прие много благородно, разговори се с них с отлична учтивост и ги нагости със сладки и изрядни ястия. Г. Кръстевич, ИБ, 338. Отличен прием. Отлични маниери. Отлично държание.

7. Който представя, характеризира много положително, много добре някого или нещо. Противоп. лош. Той има отлично мнение за вас. △ Отлична характеристика.

8. В който се съдържа или който е проява на отзивчивост, разположение, съчувствие към другите. Противоп. лош. Отлично отношение на лекуващия лекар към болния.

9. Весел, радостен, приятен. Той [героят] слезе бързо и нае файтон. / Затракаха копитата ритмично, / и ето — в настроение отлично — / пред дом един грамаден се запре / и звънна. Ем. Попдимитров, СР, 33.

10. Като същ. отличен м. Оценка шест (най-високата) по шестобалната система. После научих, че е завършил търговска гимназия в Свищов с отличен. С. Северняк, П, 120. Момчето, което е получавало винаги отличен за своите отговори в класната стая, сега получава отличен за своето мълчание в същата класна стая. Е. Каранфилов, Б III, 322.