ОТЛИЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛЍЧИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Характерна черта, белег, качество, признак, по който някой или нещо се различава от друг, друго; отлика, разлика. Защото те [словото и писмеността] не са ни дадени само за полза, а и за отличие. Ал. Гетман и др., СБ, 29. Кажи как да се отнасяме към такива като мене, силни на деня? .. Моето отличие е силата. Б. Болгар, ПД, 23. Такива правилни и нежни черти имаха жените в селото... Турците, варвари груби, но познавачи на хубост, също бяха забележили това скъпо отличие на тъдевашния красен пол. Ив. Вазов, Съч. ХV, 116-117.

2. Награда за извършена работа, проявено усърдие и др. Някогашният актьор, който беше много поласкан от отличието, което получи снощи,.., вдъхнови се и пламна. Й. Йовков, Разк. I, 193. За всяка немарливост да се налага най-сурово наказание: а оня, който спомене за залавянето на комитетския главатар,.., ще бъде удостоен лично от Негово Императорско Величество с високо отличие. Ст. Дичев, ЗС II, 678. Аз виждам днес във всичките момичета / заводски труд, и вяра, и отличия! Ламар, СГ, 24.

3. Обикн. в съчет.: с отличие. Най-висок успех по шестобалната система. Будевска остава в Москва близо четири години и завършва с отличие и със званието "свободен художник". Ст. Грудев, ББ, 43. Разправяха, че той бил свършил правото с отличие. М. Кремен, Б, 151. Макар да беше взел всичките си изпити за първата година с отличие, той чувстваше вече, че погрешно е попаднал в тоя факултет. Л. Дилов, ПБД, 140.

◊ В отличие от. Нежел. За разлика от. В селото няма нищо забележително, в отличие от терена, който е най-интересната в геоложко и петрографско отношение част от Витоша. П. Делирадев, В, 332.