ОТЛИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛЍЧНО нареч. 1. Повече от много добре, в най-висока степен добре; превъзходно. Турците бяха трима само, но безумната паника им служеше отлично. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 15. — Какво става с Кондоянис? — рече експертът. — Работите вървят отлично — похвали се Борис. Д. Димов, Т, 523. Той се разсърди на жена си, но не бе много прав. Всички други гостби тя бе приготвила отлично. К. Петканов, ДЧ, 266. Той е схващал отлично, че вината за слабата просвета и бедната народна книжнина у нас е падала в голяма степен върху духовната власт. М. Арнаудов, БКД, 28.

2. Междум. За израз на одобрение, задоволство; браво, много, изключително добре. Варвара след кратко мълчание възрадвана. Отлично! — Да тръгваме тогава! Ив. Кирилов, Ж, 104. Навярно сте отскоро в Америка? — Почти една година — каза Бенко. — Отлично, отлично! — не можеше да изкаже възхищението си непознатият мъж. Ал. Бабек, МЕ, 225.