ОТЛОМКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛО̀МКА ж. Отломък. От два дни там чукаха каменари с тежки чукове, звънтяха в ръцете им железни длета, изскачаха от тях далеко наоколо каменни отломки и пръски, изгладеният зърнест гранит се синееше на правилни геометрични фигури. Д. Талев, ПК, 474. Въстанниците ги изчакаха мълчаливо, докато наближат стените, и ги обсипаха с градушки от камъни и отломки. Д. Рачев, СС, 202. Радомир се наведе и взе малка отломка от гледжосана плочка. М. Смилова, ДСВ, 234. ^● Обр. Изгнаници клети, отломка нищожна / от винаги храбър народ мъченик, / .. / Те пият, а тънат сърцата им в рани. П. К. Яворов, Съч. II, 58.