ОТЛУКАНА̀ ж. Диал. Сграда за сено; плевня. Още същата пролет той сколаса да си струпа отлукана нова и съдове за добичетата. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 21.
— От тур. otluk + перс.-тур. hane.