ОТЛЪЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТЛЪ̀ЧВАМ1, ‑аш, несв.; отлъ̀ча1, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Отделям след паша, обикн. вечер или наесен, от общо стадо добитък на различни стопани или с някаква цел; лъча. Бракувачът Андон Кехайов отлъчва за касапницата остарели и болни животни. Д. Вълев, Ж, 23. Кога как заженеше една от дъщерите си, той трябваше да отлъчи и продаде 5-600 овце. Ив. Блъсков, ПБ I, 34. — Любе Стоене, Стоене, / чем как да ти съм хубава / като първата неделя, / .. / Много работа на глава: / .., / дорде кравите издоя, / дорде телците отлъча, / зора се пука, зазори. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 166.
2. Отбивам (във 2 знач.). Тодор майци си думаше: / вред сутрине дойдоха, / наше сурие дойде ли, / отлъчиха ли егнета / от техни стари майчици? Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 102. ● Обр. — Само две думи ще ти кажа, Митъре — по лош път водиш хората! — Защо да е лош? — Подмамваш ги и ги отлъчваш от гърдите на майка им. К. Петканов, П, 108.
3. Деля, отделям някого от другите, разделям един от друг; лъча. Но сега нашите юнаци бяха отлъчени от любимия си предводител. БН, 1876, бр. 48, 188. Ще излязат ангелите и ще отлъчат лукавите измежду праведните и ще ги хвърлят в пещта огнена. КТЕМ, 268. Той говореше за председателя бай Дачо, защото бай Дачо не искаше никак да отлъчва хора от стопанството. Й. Радичков, ВН, 87.
4. Диал. Вземам, слагам настрана част от нещо цяло; пестя. Трябва да отлъчват сяка година по нящо от Панчовия хак, дорде се събере най-после достатъчна сумица. Т. Влайков, Съч. II, 104. отлъчвам се, отлъча се страд.
ОТЛЪ̀ЧВАМ СЕ несв.; отлъ̀ча се св., непрех. Преставам да бъда заедно с някого или нещо; отделям се. С нищо особено не се отличаваше това прощавание от първите, когато се отлъчвахме един от друг денем или вечер. ССГ(превод), 10. Не, никога вече, никога няма да се отлъчва от другарите си, та макар и да спи на плочите. П. Вежинов, ЗЧР, 52. Едни [от момчетата] започнаха да се гонят, други се затичаха към гората,.. — Никой да не се отлъчва! — проехтя в това време гласът на Петър. В. Райков, ПВ, 46.
◊ Отлъчвам / отлъча от църквата. Лишавам някого от правото да бъде член на дадена религиозна общност; анатемосвам, афоресвам. Патриархът Дамян с подобаваща тържественост анатемосваше еретиците за всички времена, отлъчваше ги от черквата. М. Смилова, ДСВ, 276.
ОТЛЪ̀ЧВАМ2, ‑аш, несв.; отлъ̀ча2, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Излъчвам1. Две странни човешки фигури слизат към града. Залезната светлина огрява снагите им.. Чисти, светли, те самите отлъчват светлина. А. Каменова, ХГ, 29. Всяко живо същество отлъчва радиация. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 126. Каква сила отлъчва неговият поглед, че Драгия изведнъж ѝ стана толкова близък? Нему Харитина може всичко да разкаже. А. Каменова, ХГ, 144. отлъчвам се, отлъча се страд.
ОТЛЪ̀ЧВАМ СЕ несв.; отлъ̀ча се св., непрех. Остар. Излъчвам се. От загрятата вода в езерото се отлъчваше тънка пара.