ОТЛЪЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛЪ̀ЧВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отлъчвам¹ и от отлъчвам се. От тази нощ Илиян стана само по-разсеян и два пъти го наказваха за отлъчване от лагера — беше ходил без разрешение при средношколците. Г. Мишев, ЕП, 153. — Какво да те посъветвам, брате?.. И с отлъчване ги заплашвах, и с анатема, и с пост ги наказвах — нищо, карат си тъй, както са живели някога дедите им. А. Гуляшки, ЗВ, 27-28.

ОТЛЪ̀ЧВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Остар. Отгл. същ. от отлъчвам² и от отлъчвам се.