ОТЛЪЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛЪ̀ЧКА ж. Временно отсъствие от дадено място, отлъчване от някого или нещо. Сега, след близо двумесечна отлъчка, той наближаваше своя дом със свито сърце. Г. Караславов, ОХ IV, 281-282. — Отишъл е да играе и машината е стояла осем часа в престой. Слушай — .. — ако питаш мене, наказанието ти е прекалено строго за подобно провинение, макар че тебе веднъж те наказвахме за самоволна отлъчка. Р. Михайлов, ПН, 44. Той дори намираше, че "строгото мъмрене за отлъчка", с което директорът го наказваше, беше твърде малко наказание. Д. Кисьов, Щ, 475. Подир шестмесечна почивка Никола ся изнова пустил в път:.. Тойзи ряд Франциска, коя бе вече попривикнала на подобни отлъчки, беше по-спокойна. С. Радулов, ГМП (превод), 19.