ОТЛЮБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛЮ̀БВАМ, ‑аш, несв.; отлю̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Преставам да любя, да изпитвам чувство на любов към лице от другия пол; разлюбвам. Всяка мома любе има, / .. / наша Пена деветима. / Тъз неделя го залюби, / до неделя го отлюби. Нар. пес., СбВСт, 183. отлюбвам се, отлюбя се страд.

ОТЛЮ̀БВАМ СЕ несв.; отлю̀бя се св., непрех. Разг. Любя се много, любя се до насита. Радости, приятели, любов — на младини. Отлюби се тогава, та да има какво да си спомняш на старини.