ОТЛЮТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛЮТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отлютя̀, ‑ѝш, мин. св. отлютя̀х, прич. мин. св. деят. отлютя̀л, ‑а, ‑о, мн. отлютѐли, св., непрех. 1. Преставам да лютя. Шампоанът залютя на очите ми, но при влизането ми във водата бързо отлютя.

2. Преставам да съм лютив, загубвам лютивия си вкус. Когато се изпичат без семето, чушките отлютяват.

ОТЛЮТЯ̀ВА МИ несв.; отлютѝ ми св., непрех. Преставам да чувствам лютивина, не ми люти вече. Щом хапнеш от чушките ще ти залюти, но скоро ще почувстваш, че ти отлютява.