ОТМАЛЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМАЛЯ̀ВАНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от отмалявам¹. Едва сега усети, че някой е скъсил нозете му и те.. едва крепяха тялото. Постепенно събраха сили, изправиха се, отмаляването в коленете премина. Й. Радичков, ГП, 77. Той лазеше, охкаше, бореше се със слабостта, с отмаляването, с измамната слабост на почивката. М. Яворски, ПОББ, 60. Върна се към редакцията чак когато усети отмаляването в коленете, а ръката го заболя от тежестта на куфарчето. Л. Дилов, ПБД, 91.

ОТМАЛЯ̀ВАНЕ², мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от отмалявам² и от отмалявам се.