ОТМАХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМА̀ХВАМ, ‑аш, несв.; отма̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отма̀хнат, св., прех. Махам нещо от някъде; отстранявам. Дигнах ръка, за да отмахна провисналия над очите ми кичур остра коса. П. Славински, ПЩ, 184. Разтърка чело с пръсти, опитвайки да отмахне от него някакво невидимо менгеме, което го стискаше. П. Бобев, ОН, 143. Един човек,.., като видя камъка, наведе се и го отмахна от пътя. БР, 1930-1931, кн. 6, 212. Отиваше до прозореца, отмахваше пердето и дълго гледаше навън в нощта. Сп. Кралевски, ВО, 31. отмахвам се, отмахна се страд.

ОТМА̀ХВАМ СЕ несв.; отма̀хна се св., непрех. Махам се от някъде; отстранявам се. — Гостенки, а? — затвори той вратата, без да се отмахне настрата. Г. Караславов, ОХ I, 40. Димо сложи коляно върху гърдите му и го натисна .. — Ще ме смачкаш,.. Тежкото коляно се отмахна. К. Петканов, МЗК, 142. От съученици турчета чух, че щели да го убият, ако не се отмахне от везирата. Ив. Вазов, Съч. VII, 156.