ОТМЀЛЯМ, ‑яш, несв.; отмѐля, ‑ѝш, мин. св. ‑их иотмѐля, ‑еш, мин. св. отмля̀х, прич. мин. св. деят. отмля̀л, ‑а, ‑о, мн. отмлѐли, св. прех. Диал. Измилам (в 1 знач.); измелвам. отмелям се, отмеля се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.