ОТМЕРЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМЀРЕНО. Нареч. от отмерен; премерено. Двамата брадати мъже, облечени във военни шинели и с пушки на рамо, крачеха отмерено. В. Геновска, СГ, 386-387. Сърцето ми тогава заби отмерено, в ушите ми зашумя кръвта. Н. Хайтов, ПП, 127. Чак когато се умириха и генералът отмерено захърка, Манев запали нощната лампа. В. Нешков, Н, 51. Той [часовникът] тракаше все така вярно и отмерено, както си тракаше ето вече десет години. Г. Караславов, Избр. съч. I, 414.