ОТМЀРЕНОСТ

ОТМЀРЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отмерен. Движенията му бяха отсечени, твърди, но нелишени от светска отмереност и изисканост. Д. Спространов, С, 111. Докато говореше, я изучавах с поглед.. Стройна фигура, отмереност на жестовете, приятен начин на говорене. Й. Попов, ЧП, 31. Обичаха го още от начало заради спокойния му, силен характер; заради отмереността в действията и старанието да изучи основно военното дело. Ст. Дичев, ЗС I, 185. В народните песни се чувствува отмереност и напевност, която се дължи на еднаквия брой срички в стиховете. Христом. VII кл, 1965, 62.

Списък на думите по буква