ОТМЕСТЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМЀСТЯМ, ‑яш, несв. (рядко); отмѐстя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отмествам. Надка не отместяше очи от ревера на сакото му. Д. Калфов, Избр. разк., 379. А какво да е тяло, за да мине през въздуха или през вода, трябва във всяко мъгновение да отмества по няколко от тия тела, колко да си пробива път. Н. Геров, ИФ, 68-69. отместям се, отместя се страд.

ОТМЀСТЯМ СЕ несв. (рядко); отмѐстя се св., непрех. Отмествам се. — Велико! .. Моят живот аз няма да сбера нито в кърпа, нито в къща. Ако не си го разбрала — разбери и ако не ти отърва — върви! (Отместя се встрани и покзава вратата). Н. Хайтов, Т, 1962, кн. 1, 69.