ОТМЕТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМЀТКА ж. 1. Знак, който се поставя при броене, проверка и др. Инспекторът продължи проверката на добре подредените документи.. и правеше обичайните отметки с червения молив. Ст. Марков, ДБ, 223. Избирателният списък на секцията съдържа следните графи: поредния номер, името, презимето, семейното име на избирателя, година на раждането, адреса, занятието и графа за отметки. ОФ, 1950, бр. 1507, 1.

2. Остар. Оценка на успех или поведение в учебно заведение; бележка. Като изпитват учениците, турят им отметки 0, 1, 2, до 5, т. е., записват как са отговорили. АНГ I, 337.

3. Остар. Обикн. мн. Сбито писмено изложение на факти, данни, впечатления, спомени или мисли; бележки. Ще има още като първ задаток да дава сведения за състоянието, за напредванието или отпадание на народните ни училища, отметки за училищни и ученически успехи и др. У, 1870, бр. 1, 3.

— Рус. отметка.