ОТМИНАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМИНА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отминавам и от отминавам се. На връщане те вървяха на групи край железопътната линия.. Лиляна извика децата да се съберат накуп и да изчакат отминаването на влака, който с шум ги настигна. В. Нешков, Н, 180-181. Взе камшика и плесна излеко над коня и кабриолета се понесе като вихрушка; селските групи някъде се раздвояваха, някъде изцяло се отбиваха да направят път и показваха вид, че не се интересуват. Никъде, никоя група не застана да чака нашето отминаване. Н. Попфилипов, РЛ, 125. Унесените в разговор мъже не бяха забелязали отминаването на нощта. М. Смилова, ДСВ, 220. Озърваха грозните пепелища, споглеждаха се с баща ми и отминаваха с грижите си по своята неволя. Един от тях, при отминаване, додаде глухо. П. П. Славейков, Избр. съч. VI (1), 57. Аржентинецът би предпочел смъртта пред мълчаливото и равнодушно отминаване на една дама. Св. Минков, ДА, 91.