ОТМИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМЍТАМ, ‑аш, несв.; отмета̀, ‑ѐш, мин. св. отмѐтох, прич. мин. св. деят. отмѐл, св., прех. С метене прибирам нещо настрана. Гласът на Златка смути Пейча и изненада дяда ѝ. Пейчо поруменя, наведе глава и, за да не издаде смущението си, залови се да отмита брашното изпод воденичния език. К. Петканов, П, 12. Добра едва насмогваше да сгриба и отмита зърното, което падаше като златен дъжд. К. Петканов, СВ, 127. отмитам се, отмета се страд.

ОТМЍТАМ СЕ, ‑аш се, несв.; отмета̀ се, ‑ѐш се, мин. св. отмѐтох се, прич. мин. св. деят. отмѐл се, св., непрех. Пренебр. Отивам някъде; запилявам се, замитам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.