ОТМОЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМО̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; отмо̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Измолвам, изпросвам. Они думаа да го изведат на краа, да го заколат.. Старецът го отмолил. Нар. прик., СбНУ ХI, 466. — Земи ме, мома Демяно, / аз ще майка ти оздрава / и бащата ти ще отмола [от тъмницата] / и брата ти ще да откупа. Нар. пес., СбВСтТ, 551. Стоян на майка говори: / — Да идеш, мамо, да кажеш / на първо либе Петкана / .. / със мъжко дете да дойде, / дано ми бесилка отмоли. Нар. пес., СбВСтТ, 982. отмолвам се, отмоля се страд.