ОТМО̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Поет. Отморителен. Вечернята свърши. Клепалото отглася отморна почивка. П. Росен, ВПШ, 180. Мракът докосна рътлините, напълни падините. В отморна тишина се отпуснаха ливадите и нивите. М. Яворски, ХСП, 133.