ОТМОРЯ̀ВАМ

ОТМОРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отморя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Правя някого да се почувствува отпочинал. Слънцето пече, пот струи от челото ти, но зеленината на гората, китните овощни градини в малките долинки, долитането на жътварска песен откъм Присоето отведнаж като че те отморяват. Кр. Григоров, ОНУ, 118. Всеки път, стигнеше ли до първата тераса на югозападния хълм, князът се откланяше от пътя.. Това правеше, за да отмори коня си и за да се наслади на чудните изгледи, които се разкриваха в далечината. А. Гуляшки, ЗВ, 80. Този залез, тази вечер, тази първа пролетна нощ отмориха хиляди хора. С. Северняк, ОНК, 66. Планинската тишина отморява, преобразява и тогава чувствуваш величието на природата. П. Стъпов, ЧОТ, 117-118. // Премахвам умората, напрежението на нещо (крака, ръце и под.); успокоявам. Гледката към цветната градинка в двора и зеления планински склон зад реката отморява очите. Ив. Коларов, Е, 48. Мимоходом той забеляза, че единият от щабните офицери.. съвсем малко мислеше за това настъпление, а как да се домъкне до някой кът на къщата, дето да се свие като куче и оттам да отмори подутите си от ходене крака. Ив. Мартинов, ДТ, 240-241. Но ако актрисата, поради претоварването ѝ с роли бе преуморила паметта си, старите роли, помнеше много добре. Нима не можеха да ѝ дадат няколкомесечна почивка, за да отмори преуморената си нервна система. Ст. Грудев, ББ, 68. Докато чакаха [носачите] нова разпоредба все така не слагаха пианото на земя, та да отморят отмалели ръце. Бл. Димитрова, ПКС, 292. отморявам се, отморя се страд. "Смирено те умолявам, света Троице, ако не е редно да се иска здраве и живот за камъни и дървеса, направи тъй, че и други очи и уши да се услаждат и отморяват от тях." Ст. Загорчинов, ДП, 498.

ОТМОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; отморя̀ се св., непрех. Почивам, отпочивам си, възстановя‑

вам силите си след умора. — Много закъсняваш, Стоиле.. Защо не се прибереш като хората, че да се отмориш? Цял ден се бъхтиш по кърищата. А. Каралийчев, СР, 59. Изморяваше го пъстрата навалица от хора .. И понякога с мъка потискаше копнежа в сърцето си отново да закрачи из гъстите гори.., да се отморява в тишината. В. Нешков, Н, 21. Така ми се поиска да полегна, да потопя лице в нежната хладина на възглавницата, да се отморя поне за две минути. Бл. Димитрова, ПКС, 334. "Много сте ся уморила, — рече добрата жена на бабичката, — седнете мъничко да ся отморите." Кр Пишурка, МК, 116-117. // Отпускам се след умора, напрежение; успокоявам се. Водата беше пивка и студеничка. Освежиха се двамата граничари, отмориха се лицата им. Б. Несторов, СР, 62.

Списък на думите по буква