ОТМЪ̀КНУВАМ, ‑аш, несв. (остар.); отмъ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отмъ̀кнат, св., прех. Отмъквам. отмъкнувам се, отмъкна се страд.
ОТМЪ̀КНУВАМ СЕ несв. (остар.); отмъ̀кна се св., непрех. Отмъквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.