ОТМЪСТИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМЪСТЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който отмъщава, който е склонен към отмъщение. Когато са арестували баща ми, аз бях в школата за запасни офицери в Горна баня.. Арестували са го на сутринта, след като се е прибрал в Баня. Един от участниците в арестуването му бил Добри Бориков — комунист. Страшно отмъстителен човек. Д, 1990, бр. 48, 3. Като всички страхливи хора той беше злопаметен и отмъстителен. Г. Караславов, ОХ, 113. Вестта за убитата слоница, която кърми малко, беше вдигнала на крак цялото племе. Негрите се страхуваха от внезапно нападение на отмъстителния мъжкар. Гр. Угаров, ПСЗ, 210.

2. Който изразява, съдържа мъст, желание за отмъщение. Петко разгледа отблизо Драгул.., под двете черни вежди .. гледаха две хищни отмъстителни очи. Ст. Сивриев, ПВ, 30. В гърдите му изписка доволство. Тънките му устни се разтегнаха в отмъстителна усмивка. М. Яворски, ХСП, 291.

3. Който се отнася до отмъщение, който е свързан с отмъщение. Старата не допускаше, че хрисимата наглед снаха ще се хвърли така върху нея и с такъв заповеднически глас ще я изпъди от леглото на детето. Скрита, остра, отмъстителна жлъч пресече краката ѝ и я задави. Г. Караславов, Тат., 230-231. На другия ден оний человек.. пусна добитъците си в нивата на неправедния человек и стори му щета два пъти по-голяма от оная, която бе направена нему. Истина: и той не направи добре, зачтото никой не трябва да става сам себе съдия и да ся води по отмъстителна страст. С. Радулов, НД (превод), 81.