ОТМЪЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМЪЩА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отмъстя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., непрех. Отвръщам със зло на някого, който ми е сторил зло. Вазов бе дошел с намерение да отмъщава "Аз исках да убия, който е убил брат ми", разказва той. С. Радев, ССБ II, 124. — Къде отиваш? — попита го войводата. — При вас, войводо. — Защо? — Искам да отмъстя на турците. — Какво ти направиха? — Гавриха се с либето ми. М. Марчевски, П, 23. — Не аз съм достоен да бъда причина за мъстта. Отмъстете заради другите, заради безбройните безименни страдалци на робията — те са го заслужили, не аз! В. Мутафчиева, ЛСВ II, 508. После дълги размишления ние са земахме за оружие и отмъстихме с достойнство за оние нещастия, които е претърпял нашият народ в последните няколко години. Около двесте разбойника паднаха на бойното поле мъртви и ранени. Л. Каравелов, Съч. V, 63-64.