ОТМЯ̀НА

ОТМЯ̀НА, мн. отмѐни, ж. 1. Разг. Заместване, помощ в работата, обикн. на стар или болен човек. — Не съм я аз накарал. Сама̀ го прави, мамо, вярвай, че сама го прави. Иска да те отмени. — Тя, мойта отмяна се е видяла. Дорде мога, ще си мъкна товара. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1 239. — Ох, сине мамин [Илия], дойде ли си най-сетне? .. Сестрите ти изхвъркнаха, няма кой да подреди къщата, я погледни какво е разтурено.. Няма отмяна за мене. А. Каралийчев, НЗ, 50-51.

2. Разг. Млад човек (обикн. син, дъщеря, снаха), който замества, помага в работата на стар, преуморен човек. Баща му не можел вече и трябвало да поеме ковачницата, а и на майка му трябвало отмяна в къщи... Ив. Венков, ХКН, 58-59. — Нали затуй съм те гледала, та един ден и аз отмяна да имам. И. Петров, НЛ, 78. "Това са ми дъщерите, това са ми синовете — разказваше той. — Това ми е отмяната на старини." Кр. Григоров, И, 138. Мама на Гьорги думаше: / "Гьорги ле, сине убави, / айде та, мама, оженим, / отмяна да ми доведеш!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 128.

3. Отменяне на нещо, обикн. заповед, разпореждане, присъда и под. Стихийните селски бунтове довели до падането на радослависткото правителство и до отмяна на десятъка. Ист. VII кл, 1965, 107. Томов публично пред всички отмени оная точка от дневния ред.. Възприеха с облекчение отмяната на точката, ръкопляскаха. Ст. Поптонев, НСС, 105. Тъкмо Гяур Имам наведе Пазвантоглу на стъпката, която сам отдавна бе замислял, без да посмее да извърши: отмяната на данъците от земята. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 22.

Списък на думите по буква