ОТНА̀ДВОР

ОТНА̀ДВОР нареч. Диал. Извън, отвън. Царският син — отнадвор, а она — отунетре. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 360.

ОТНА̀ДВОР

ОТНА̀ДВОР м. Диал. Самодива. Под стреха (..) или под древо .. простите людие не се мочает (..) и не спияет, за да не нага‑

зеет (..) на отнадворите или .. на вънкашливите. СбКш, 13. На полнощ .. не излизат вън от къщата, защото потвърждават, че било "глуха доба", та да не би да нагазят нещо зло от отнадворите. СбНУКШ, ч. III, 197.

Списък на думите по буква