ОТНАПРЀЖ

ОТНАПРЀЖ нареч. Остар. и диал. Отнапред; отнапреде, отнапреди. — Никой не мой каза отнапреж, че е негово, щото е сял, докато не го тури в хамбаря си. Й. Йовков, ВАХ, 197. Отнапреж, кога били още само двама, жена му, коя била изкусна шиварица, имаше от своя работа няколко дохода; но откак хванали да ся раждат деца.. ней бе вече невозможно да ся заима с шев. С. Радулов, ГМП (превод), 180.

Списък на думите по буква