ОТНЕВИДЀЛИЦА нареч. Диал. Изневиделица. — Тю, уплаши ме, бре! Какво си клекнал в бурена? — Отневиделица баба му се беше привела над него и го гледаше учудена. З. Сребров, МП, 42. Разговорите ѝ с него бяха радостно събитие, дошло отневиделица. Ст. Мокрев, ПСН, 96-97.