ОТНЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТНЀМАМ, ‑аш, несв.; отнѐма, ‑еш, мин. св. отнѐх, прич. мин. св. деят. отнѐл, прич. мин. страд. отнѐт, св., прех. 1. Насилствено вземам нещо от някого. Яна се от‑

дръпна до оградата, свали менците и дигна кобилицата за защита. Стоян се втурна върху нея и отне кобилицата от ръцете ѝ. К. Петканов, СВ, 161. Всеки знае голямата скръб, която селянинът, цялото семейство, изпитва, когато умре — или пък му го отнемат — вола, бивола. Й. Йовков, Разк. III, 63. Той [Стоичко] беше единственият човек, на когото Джони, в името на бойното другарство от фронта, не се решаваше да отнеме имота чрез полица. Д. Димов, Т, 165. — С помощта на измяната и чужденците Асен грабна престола на брата ми — пак чрез тях ще му го отнемат. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 30."Кажи ми ти, имате ли вие пушки или не?" — попитах аз. "Нямаме и не можем да имаме, защото турците претърсиха къщята ни и отнеха оружието ни" — рече българинът. П. Хитов, МП, 83.

2. Прен. Правя някой да остане без нещо (свобода, права, чувства и под.), лишавам някого от нещо. Отнемете на един народ свободата и той ще престане да се развива и да напредва. Т. Влайков, Съч. III, 54-55. — Нас нарочно ни изпращаха там, не толкова в интереса на санитарното дело, колкото да ни отнемат възможността да побегнем в отечеството си. Ив. Вазов, Съч. VII, 180. [Левски] разкрива организаторската си работа по такъв начин, че не издава нито едно име и отнема всяка надежда на съда да получи някакво признание от него. Ив. Унджиев, ВЛ, 341. Отпосле населението на Чипровци и на други войнишки села е било зле наказано за своите недоволства и бунтове — властта е отнела предишните му права. Б. Пенев, НБВ, 6. Българинът е от всяка страна убит, но това е малко, трябва да му отнемем и ония малки радости, които му огряват живота. Н. Бончев, Съч., 58. // Ставам причина за изчезването, премахването на нещо. С всеки удар на сърцето му все по-силно се разгаряше в него същата оная сила, която отнемаше съня от очите му. Д. Талев, С II, 36. Той.., сложи длани на устата си и викна: — Спира-а-ай!... В гласа му имаше едно пресилено старание, което отнемаше звучността му. Ст. Даскалов, СЛ, 10. Край мене люде все добри: / Цял орляк майстори готови / ведно с приветливи сестри / отнемат всичките отрови / от болно тяло и душа. К. Христов, ППож., 92. // Намалявам силата, степента на нещо, регулирам нещо. "Да, другарю старшина,.. превиших скоростта, вярно, знака забелязах, докато отнема газта — стана белята!" Вл. Пламенов, ПА, 21. Компресът ще отнеме температурата на детето.

3. В съчет. с живот. Погубвам, умъртвявам, покосявам, унищожавам, убивам. — Че имат ли сърца тия хора, които от памтивека отнемат живота на своите братя с камъни, стрели, ножове. А. Каралийчев, ПГ, 27. Нашият народ излиза от едно многовековно робство и от едно дълбоко мълчание. Изречените открито и свободно истини отнемаха живота му и живота на децата му. Ал. Гетман и др., СБ, 109. В миналите столетия епидемиите на заразни болести, особено на холерата и чумата, са отнемали живота на много хора. Бтн V и VI кл (превод), 164. Падна на очите си пред него [разпятието] и задавен от хълцания пошепна: .. "Ей, Отче!.. Не забравям че съм злодеец,.. че отнех живота на един человек." П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 67.

4. В съчет. със същ., означаващи период от време. Заемам, запълвам, изразходвам времето на някого, означено от съществителното име. Разглеждането на "Музея на селото" ни отне цял следобед. Не усетихме как мина времето. Г. Белев, КР, 111. И най-често тези истини, отнели години, а понякога живота на едно или няколко поколения учени, биват изразявани само с една формула, фигура или няколко изречения. Хр. Одисеев, ТН, 4. // Изразходвам, обикн. без полза, напразно нечие време; губя, прахосвам. — Не ни отнемайте времето, господине! Моля, излезте си! Д. Калфов, Избр. разк., 16. Наистина той се заседяваше по цели дни в просторния апартамент .. Но доста често идваха посетители, някои от които доста странни, и отнемаха цялото му време. В. Нешков, Н, 356.

5. Прелъстявам, привличам съзнателно, преднамерено някого, който е в интимни отношения с друг. — Ти знаеш ли какво казала на Елица? Че ще ѝ отнеме и мъжа — Манол де. А. Дончев, ВР, 244. — Асен Беров беше годеник на дъщеря ми, а Валентин използува, че брат му е мобилизиран и му я отне. Д. Кисьов, Щ, 182. Катя: — От какво да се срамувам? Антоанета: — Най-малко от отношението си към Мими — все пак отнемаш ѝ приятеля! Др. Асенов, И, 94. "Преди двайсет години.. аз бях влюбен в една хубава българка, за която имах намерение да се оженя, но Иван.. отне я от мене. В. Друмев, НФ, 69. — Аз тебе любя, Стояно, / пък сестра ти ме взема. / .. / — Бог да убие майка ми, / дето йе сестра ми родила, / та ми либето отнема, / а мене клета остава, / да вяхна и да повяхна, / за първо либе да чезна! Нар. пес., СбНУ Х, 106.

6. Диал. Отдръпвам, отмествам, махвам нещо от някъде, от нещо. Когато се връщаха, той държеше вече свободно ръката ѝ в ръката си. Тя не я отне. Г. Райчев, ЗК, 200. И той вече не отнемаше погледа си от нея. Ив. Вазов, Съч. ХII, 175. Как после доби кураж, та отне ръцете от лицето ѝ. Елин Пелин, Съч. I, 140. Завеси спуснати от прозорец отне, / разтвори го и там застана мълком Вела. П. П. Славейков, КП ч. III, 52. Когато отнемат ястието от огъня, непременно тряба да се махне и пирустията, светнала на врата им. СбНУ VI, 92. ^● С

отриц. За поглед — отмествам се, отдръпвам се от някого или от нещо.

7. Диал. Престана да имам. Щом отнемат кравите мляко, ще ги продам и ще купя овце.

8. Остар. и диал. Спасявам, отървавам някого. "Но как мислите вие, при такава люта смърт, да браните града?" "Може войводата и да го предадеше, но вчера заран полковникът из Бужани пусна в града сокол с книга да не дават града: че иде да ни отнеме с полка си. Н. Бончев, ТБ (превод), 51. Ютгоре първи синджир [роби]: коладе ле. / — Ой те тебе, свети Гьорги! / отнеми не, свети Георги, / ще те дарим добра дара. Нар. пес., СбАИ, 65. — Много здраве на Дойчин, / дето е помислил давно свраи, / да утрепе чер арапин, / да йотнеме всички Солун града. Нар. пес., СбНУ ХIV, 75. Яли конък Момчилу говори: / "Вала тебе, Момчиле юначе, / я си слизай, та със ноге бегай! / Бог да бие твое пръво либе! / .. / Она ми е крила изгорила, / .. / та не можа от зло да те отнемем." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 64.

9. Спец. Извличам, изземвам част или съставка от някакво съединение или от нещо цяло. Химична реакция, при която едно вещество отнема кислорода от неговите съединения, се нарича откисляване или редукция. Хим. VII кл, 1965, 54. Магнезият е силен редуктор (окислител — отнема кислорода от някои окиси), понеже има голям афинитет към кислорода. Хим. V кл, 1950, 39. Водата може да размива скалите.. Освен това, тя отнема от скалите ония химически вещества, които служат като твърда спойка между отделните материали. Г. Томалевски, АН, 150. Ако желаем да отнемем от тоя газ неговите ядовити свойства, да го накараме да не вреди на нашите домашни животни и да бъде полезен на растенията, ние тряба да му не дозволяваме да са отделя от тора. Знан., 1875, бр. 20-21, 319. отнемам се, отнема се страд. Макар и да не ми е жал за нивите на баща ти и винаги да съм казвал, че земята на чокоите трябва да се отнеме и да се даде на селяните, но сега в тая работа не съм замесен. Й. Йовков, ЧКГ, 177. — И в този живот, който ми са отнема, аз не можех да сторя, Боже мой, освен едно, само едно добро дело, едно само! Н. Михайловски, ПА (превод), 98. — Тези хора на беззаконието тряба да ги отчуждим от себе си.., тряба да им ся отнеме всяка поддръжка. П. Р. Славейков, ПХС, 95.

◊ Отнемам / отнема думата на някого. Книж. Не позволявам някой да говори повече (обикн. на събрание, заседание и под.). Той [Борис] разказа как са го инквизирали в дирекцията на полицията и така назова органите на държавна сигурност, че председателят му отне думата. Г. Караславов, Т, 103. Бабаенев се мъчеше да отнеме думата на някакъв висок човек, който говореше от дъното на клуба. Ем. Станев, ИК I и II, 66. — Нито дума повече, Димитров! — Искам да задам още един въпрос .. — Отнемам ви думата, млъкнете, седнете! (превод), ОФ, 1950, бр. 1797, 4. Отнемам / отнема комата от устата на някого. Диал. Лишавам някого и от последните средства за препитание; ограбвам. Отнамам / отнема хляба на някого. Разг. 1. Ставам причина някой да остане без средства за прехрана, като неволно или съзнателно не му давам възможност да работи, да упражнява занаята, професията си. Тия оправдания се усилиха още повече, след като Дипчика и Танас напълниха дюкяна си с деца и чрез тях отнеха хляба на много възрастни ръце. Ст. Чилингиров, ХНН, 169. 2. Оставям някого да гладува. — А какво ти вади очите, та му копаеш гроб? Хляба ти отне, или си послободнял? Ив. Вазов, Съч. VII, 97. Отнемам / отнема честта на някого. Разг. За мъж — опозорявам момиче вследствие на интимните си връзки с него. — Той сигурно не ви е казал и до днес, че е имал отношения с тая жена, още когато са били млади. Още тогава той е отнел честта ѝ. Ст. Даскалов, СЛ, 510. Пантовците те отнели. Диал. Казва се на някого за изразяване на недоволство, яд, възмущение от него.