ОТНЕСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТНЀСЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от отнеса се като прил. 1. За човек — който е погълнат, обхванат изцяло от някакви мисли и не забелязва нищо около себе си; завеян, занесен, разсеян. Казаха ми още, че тя не знаела кога свършва работният ден, а трябвало да изключат мотора на пресата, за да разбере, че трябва да си иде. Наблюдавах я като излизаше, беше съвсем отнесена. Г. Марков, ПМД, 161. Той бързаше да стигне най-напред, преди да се е разшетал народът наоколо, за да може от душа да се нагледа на новата постройка — застанал безмълвен насреща ѝ, без да се смущава, че някой може да го помисли за отнесен. А. Гуляшки, ДМС, 9-10.

2. За очи, поглед, усмивка — който изразява замисленост, унесеност. Той видя отнесеният поглед и замечтаната ѝ усмивка и разбра, че просто не чуваше думите му.