ОТНИСАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТНЍСАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); отнеса̀, ‑ѐш, мин. св. отнѐсох, прич. мин. св. деят. отнѐсъл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли и (диал.) отнѐл, св., прех. Отнасям. Цялото поле долу, под водениците, гъмжи от войници, граждани.. разбиват складовете и отнисат кой къде свари свидно пазените дотогава припаси. М. Кремен, Б, 99. Над мен трептяха без покой листата / на трепетликата и техний шум / събуждаше ми спомени в душата — / далек отнисаше ме буден ум. К. Христов, Избр. ст, 39. Дето бяха ергените, / ергенки си оставеха, / тебе, Недо, куповаха: / благи смокви и старфиди, / на Неда ги от‑

нисаха. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 37. отнисам се, отнеса се страд.

ОТНЍСАМ СЕ, ‑аш се, несв. (остар.); отнеса̀ се, ‑ѐш се, мин. св. отнѐсох се, прич. мин. св. деят. отнѐсъл се, ‑сла се, ‑сло се, мн. ‑сли се и (диал.) отнѐл се, св., непрех. Отнасям се. — Трябва, щом произнесат едно име, да се знае за кого се отниса то. Ст. Чилингиров, РК, 179. — Колкото се отниса до отпуска, той ще го добие от инспектора. Ст. Чилингиров, РК, 168.