ОТНОВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТНО̀ВО нареч. За означаване, че действието се извършва още веднъж отначало, повтаря се; пак, наново. Оттук Стефан виждаше надалеч и търсеше кошутата. Но кошутата я нямаше. Той не се отчайваше и тръгваше отново. Й. Йовков, СЛ, 23-24. Когато Магдалина се спирала да почине, той [Перун] обикалял мястото, за да намери проход.. Уморен се връщал, отново я повеждал нагоре. Елин Пелин, Съч. I, 108. На сутринта виелицата утихна. Керванджиите отново потеглиха на път. К. Петканов, СВ, 10. След като още няколко пъти бил [Пловдив] отстъпван, а после отново превземан от българите, той най-сетне бил окончателно присъединен към българската държава при Иван Александър в 1344 г. Ст. Михайлов, ЕС, 233.